2.02.2008 г., 20:40

Черен Ангел

1.3K 0 5

 

Господи, кажи къде сгреших, 

какво сторих, че така ме наказа?

В живота си една любов открих,

но дори смъртта от нея не ме отказа...

 

 

Обичах го, безумно много го обичах,

по него гаснех ден след ден...

Обичах го, себе си сляпо в него вричах,

не успях да се освободя от този плен!!!

 

 

Плаках! Кървави сълзи стичаха се по моето лице

винаги, когато него гледах!

Плаках! Негово исках да е моето сърце,

но от толкова мъка сама себе си погребах!!!

 

 

Желаех го, безумно много го желаех!

Лутах се, търсех изход от тъмната пропаст...

Желаех го, за нищо друго нехаех,

ала злата съдба стоеше между нас...

 

 

Сега умирам! Отивам си и няма да се върна,

а него, оставям го, повече никога не ще го видя...

Обичах го, но в Черен ангел нека се превърна,

грешна съм - едва ли любовта си пак ще преоткрия...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алехандра Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хайде на бас,че пак ще я преоткриеш-любовта е като пърхот,поевява се -без да пита!
  • браво алекс стихът е чудесен изпълнен с много чувства и любов!!поздравявам те
  • Красиво е!
  • Милата тя, колко ли още живота ще те кара да ти се иска в черни ангели да се превръщаш. Той няма да спре, няма да се откаже така лесно - ти си тази от която зависи да не му предоставяш тази възможност. А иначе ...живота е хубав , много хубав и....пак зависи от теб!
  • Загърби болката,всичко с времето минава.И болката която те е провокирала да го напишеш скоро ще изчезне.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...