Katriona (Кети Рашева)
122 7703
5 may 2011, 23:50

Черен дъжд 

  Poesía » De amor
1276 0 21

Небето лисна пълните си стомни

и над света притихнал се изля.

В такава нощ дори дъждът се помни -

когато си отива любовта.

 

Когато си отиде любовта,

нозете ми се скитат безутешни,

сред калните реки на стари грешки

напразно търсят светлина и бряг.

 

Над мен - едно продънено небе

и черен дъжд от векове не спира!

От тази болка дълго се умира,

дори когато уж съм най-добре...

 

И даже Бог да ми отключи рая,

без теб - какво е щастие не зная!

© Кети Рашева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??