5 may 2011, 23:50

Черен дъжд

1.6K 0 21

Небето лисна пълните си стомни

и над света притихнал се изля.

В такава нощ дори дъждът се помни -

когато си отива любовта.

 

Когато си отиде любовта,

нозете ми се скитат безутешни,

сред калните реки на стари грешки

напразно търсят светлина и бряг.

 

Над мен - едно продънено небе

и черен дъжд от векове не спира!

От тази болка дълго се умира,

дори когато уж съм най-добре...

 

И даже Бог да ми отключи рая,

без теб - какво е щастие не зная!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кети Рашева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...