Katriona (Кети Рашева)
122 7684
5.05.2011 г., 23:50 ч.

Черен дъжд 

  Поезия » Любовна
1360 0 21

Небето лисна пълните си стомни

и над света притихнал се изля.

В такава нощ дори дъждът се помни -

когато си отива любовта.

 

Когато си отиде любовта,

нозете ми се скитат безутешни,

сред калните реки на стари грешки

напразно търсят светлина и бряг.

 

Над мен - едно продънено небе

и черен дъжд от векове не спира!

От тази болка дълго се умира,

дори когато уж съм най-добре...

 

И даже Бог да ми отключи рая,

без теб - какво е щастие не зная!

© Кети Рашева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??