12 may 2009, 19:27

Черен лик от червения клен...

  Poesía
1.3K 0 27

Черен лик от червения клен -

сянката му - до моята.

И вечéрни тревите са отвъд пътя.

Светла диря във въздуха - от луна.

Тъмна диря от моите стъпки...

Това болка е само, (за кой непозната...?)

дето винаги късно си тръгва.

И колко дълго ще се помни тя,

щом Господ ни е пратил радостта,

като лечител...?

Не е горчива билката на обичта му.

Утехата погалва ме сега,

трептяща в сянката на птица...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...