12 may 2009, 19:27

Черен лик от червения клен... 

  Poesía
1013 0 27

Черен лик от червения клен -

сянката му - до моята.

И вечéрни тревите са отвъд пътя.

Светла диря във въздуха - от луна.

Тъмна диря от моите стъпки...

Това болка е само, (за кой непозната...?)

дето винаги късно си тръгва.

И колко дълго ще се помни тя,

щом Господ ни е пратил радостта,

като лечител...?

Не е горчива билката на обичта му.

Утехата погалва ме сега,

трептяща в сянката на птица...

 

 

 

© Маргарита Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??