Черен лик от червения клен -
сянката му - до моята.
И вечéрни тревите са отвъд пътя.
Светла диря във въздуха - от луна.
Тъмна диря от моите стъпки...
Това болка е само, (за кой непозната...?)
дето винаги късно си тръгва.
И колко дълго ще се помни тя,
щом Господ ни е пратил радостта,
като лечител...?
Не е горчива билката на обичта му.
Утехата погалва ме сега,
трептяща в сянката на птица...
© Маргарита Василева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави!