Черен лик от червения клен -
сянката му - до моята.
И вечéрни тревите са отвъд пътя.
Светла диря във въздуха - от луна.
Тъмна диря от моите стъпки...
Това болка е само, (за кой непозната...?)
дето винаги късно си тръгва.
И колко дълго ще се помни тя,
щом Господ ни е пратил радостта,
като лечител...?
Не е горчива билката на обичта му.
Утехата погалва ме сега,
трептяща в сянката на птица...
© Маргарита Василева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави!