Черен лик от червения клен -
сянката му - до моята.
И вечéрни тревите са отвъд пътя.
Светла диря във въздуха - от луна.
Тъмна диря от моите стъпки...
Това болка е само, (за кой непозната...?)
дето винаги късно си тръгва.
И колко дълго ще се помни тя,
щом Господ ни е пратил радостта,
като лечител...?
Не е горчива билката на обичта му.
Утехата погалва ме сега, ...