10 may 2006, 7:56

Черен огън

  Poesía
997 0 2
Черен огън

Ден е,а във мен е пусто.
Пролет е,а всичко в мен умира.
И знам че небива,но немога да спра,
немога чувствата си да променя.
Знам също че с нея си ти
и от това адски много боли.
Но когато ме погледнеш,
всичко спира,разбери!
Този миг е тъй безкраен
и безкрайно ме боли.
И когато си наблизо
черен огън в мен гори,
всякаш всичко се бошува,
всякаш всичко се руши.
Но боли ме от всичко
най-много затова
че твоят поглед не е леден
както мислех досега.
Затова от тебе бягам,
неискам да страдам.
От напразни мечти
неискам пак да ме боли.
С настоящето се боря
и с емоциите си аз,
опитвам се да се престоря
че нямаш ти над мене власт.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Селин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • оправи малко правописа.иначе стихчето си го бива аз самият се видях в него.
  • много ми хареса!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...