10 may 2006, 7:56

Черен огън

  Poesía
998 0 2
Черен огън

Ден е,а във мен е пусто.
Пролет е,а всичко в мен умира.
И знам че небива,но немога да спра,
немога чувствата си да променя.
Знам също че с нея си ти
и от това адски много боли.
Но когато ме погледнеш,
всичко спира,разбери!
Този миг е тъй безкраен
и безкрайно ме боли.
И когато си наблизо
черен огън в мен гори,
всякаш всичко се бошува,
всякаш всичко се руши.
Но боли ме от всичко
най-много затова
че твоят поглед не е леден
както мислех досега.
Затова от тебе бягам,
неискам да страдам.
От напразни мечти
неискам пак да ме боли.
С настоящето се боря
и с емоциите си аз,
опитвам се да се престоря
че нямаш ти над мене власт.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Селин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • оправи малко правописа.иначе стихчето си го бива аз самият се видях в него.
  • много ми хареса!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...