10 may 2006, 7:56

Черен огън 

  Poesía
817 0 2
Черен огън

Ден е,а във мен е пусто.
Пролет е,а всичко в мен умира.
И знам че небива,но немога да спра,
немога чувствата си да променя.
Знам също че с нея си ти
и от това адски много боли.
Но когато ме погледнеш,
всичко спира,разбери!
Този миг е тъй безкраен
и безкрайно ме боли.
И когато си наблизо
черен огън в мен гори,
всякаш всичко се бошува,
всякаш всичко се руши.
Но боли ме от всичко
най-много затова
че твоят поглед не е леден
както мислех досега.
Затова от тебе бягам,
неискам да страдам.
От напразни мечти
неискам пак да ме боли.
С настоящето се боря
и с емоциите си аз,
опитвам се да се престоря
че нямаш ти над мене власт.

© Селин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • оправи малко правописа.иначе стихчето си го бива аз самият се видях в него.
  • много ми хареса!
Propuestas
: ??:??