May 10, 2006, 7:56 AM

Черен огън

  Poetry
993 0 2
Черен огън

Ден е,а във мен е пусто.
Пролет е,а всичко в мен умира.
И знам че небива,но немога да спра,
немога чувствата си да променя.
Знам също че с нея си ти
и от това адски много боли.
Но когато ме погледнеш,
всичко спира,разбери!
Този миг е тъй безкраен
и безкрайно ме боли.
И когато си наблизо
черен огън в мен гори,
всякаш всичко се бошува,
всякаш всичко се руши.
Но боли ме от всичко
най-много затова
че твоят поглед не е леден
както мислех досега.
Затова от тебе бягам,
неискам да страдам.
От напразни мечти
неискам пак да ме боли.
С настоящето се боря
и с емоциите си аз,
опитвам се да се престоря
че нямаш ти над мене власт.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Селин All rights reserved.

Comments

Comments

  • оправи малко правописа.иначе стихчето си го бива аз самият се видях в него.
  • много ми хареса!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...