11 feb 2016, 18:36

Черен петък

  Poesía » Civil
544 0 0

                                                                     Черен петък

                                        

                                            Празник някакъв щом се зададе,

                                            та бил той и Свети Валентин,

                                                       търговците веднага умножават по две

                                            задружни, сплотени, като един.

                

                                            Обявяват по пазари разни

                                            ,,Черен петък" за цените,

                                            към примамката, с глави празни,

                                            да се юрнат пак ,,овците".

           

                                            От неправдата ми причернява,

                                            не мога повече да чакам,

                                            иде ми да вдигна врява

                                            на часа, да викам, да крякам.

                                            

                                            Но някой тая врява

                                            ще ли чуе във властта висока?

                                            Не! Не ми се вярва!

                                            Само ще го премести

                                                                  в друга посока! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...