11 feb 2016, 18:36

Черен петък

  Poesía » Civil
539 0 0

                                                                     Черен петък

                                        

                                            Празник някакъв щом се зададе,

                                            та бил той и Свети Валентин,

                                                       търговците веднага умножават по две

                                            задружни, сплотени, като един.

                

                                            Обявяват по пазари разни

                                            ,,Черен петък" за цените,

                                            към примамката, с глави празни,

                                            да се юрнат пак ,,овците".

           

                                            От неправдата ми причернява,

                                            не мога повече да чакам,

                                            иде ми да вдигна врява

                                            на часа, да викам, да крякам.

                                            

                                            Но някой тая врява

                                            ще ли чуе във властта висока?

                                            Не! Не ми се вярва!

                                            Само ще го премести

                                                                  в друга посока! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...