18 jun 2006, 1:53  

Черен път

  Poesía
903 0 6

Пуст е черният път.

Не фучат лимузини.

Само вади лъщят

под очите му сини.

В коловоза тревата

мачка глината топла

и върти колелата

бяла сянка на облак.

Под върбовите вежди

брод в реката нахлува

и плътта му с надежда

влажни устни целуват.

Измореният ястреб

стъпки в него оставя…

път в крилото угасва

и в небе се стопява.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Валя как да не съм испанец , като вече 1/4 от родата ми е там
    Неисе- радвам се че помниш как свървшват коларските пътища -точно над Правец и Етрополе- Правешкия връх- над манастира..вече има ягоди а долу в реката въпреки "хлорните подвизи" на бракониерите има мряна...
    Разбра ли защо българските мъже предпочитат женствените форми на планината...тя не може да се премести в Испания ))не тъгувай всичко е шега ...но пък е красиво
  • Ех, Даик, не ме дразни сега, че ми се приходи и на мен там! А иначе ако съдя по стиховете ти, напоследък и ти си нещо на испанска вълна
  • Валя не ме карай да съжалявам че както 3/4 от Правец си в Испания...
    и че немога да събера една тайфа ..па да се качим по черния път до Вушковата кошара..па да накладем огънче...да зацървърчат онея ми ти пържоли дето само със студено червено винце се охлаждат...и дано циганите не са изцкубали мицела на всичките гъби наоколо..
  • Прекрасно, Даик!
  • "В коловоза тревата
    мачка глината топла
    и върти колелата
    бяла сянка на облак."
    Много е хубаво!
    Чудесно!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...