18.06.2006 г., 1:53 ч.
Черен път
Пуст е черният път.
Не фучат лимузини.
Само вади лъщят
под очите му сини.
В коловоза тревата
мачка глината топла
и върти колелата
бяла сянка на облак.
Под върбовите вежди
брод в реката нахлува
и плътта му с надежда
влажни устни целуват.
Измореният ястреб
стъпки в него оставя…
път в крилото угасва
и в небе се стопява.
© Георги Динински Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Ех, Даик, не ме дразни сега, че ми се приходи и на мен там! А иначе ако съдя по стиховете ти, напоследък и ти си нещо на испанска вълна
-
Валя не ме карай да съжалявам че както 3/4 от Правец си в Испания...
и че немога да събера една тайфа ..па да се качим по черния път до Вушковата кошара..па да накладем огънче...да зацървърчат онея ми ти пържоли дето само със студено червено винце се охлаждат...и дано циганите не са изцкубали мицела на всичките гъби наоколо.. -
Прекрасно, Даик!
-
"В коловоза тревата
мачка глината топла
и върти колелата
бяла сянка на облак."
Много е хубаво!
Чудесно! -
и аз ви поздравлявам от това красиво кътче на България за което съм писал
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Неисе- радвам се че помниш как свървшват коларските пътища
Разбра ли защо българските мъже предпочитат женствените форми на планината...тя не може да се премести в Испания