Jun 18, 2006, 1:53 AM
Черен път
Пуст е черният път.
Не фучат лимузини.
Само вади лъщят
под очите му сини.
В коловоза тревата
мачка глината топла
и върти колелата
бяла сянка на облак.
Под върбовите вежди
брод в реката нахлува
и плътта му с надежда
влажни устни целуват.
Измореният ястреб
стъпки в него оставя…
път в крилото угасва
и в небе се стопява.
© Георги Динински All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Ех, Даик, не ме дразни сега, че ми се приходи и на мен там! А иначе ако съдя по стиховете ти, напоследък и ти си нещо на испанска вълна
-
Валя не ме карай да съжалявам че както 3/4 от Правец си в Испания...
и че немога да събера една тайфа ..па да се качим по черния път до Вушковата кошара..па да накладем огънче...да зацървърчат онея ми ти пържоли дето само със студено червено винце се охлаждат...и дано циганите не са изцкубали мицела на всичките гъби наоколо.. -
Прекрасно, Даик!
-
"В коловоза тревата
мачка глината топла
и върти колелата
бяла сянка на облак."
Много е хубаво!
Чудесно! -
и аз ви поздравлявам от това красиво кътче на България за което съм писал
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Неисе- радвам се че помниш как свървшват коларските пътища
Разбра ли защо българските мъже предпочитат женствените форми на планината...тя не може да се премести в Испания