Пуст е черният път.
Не фучат лимузини.
Само вади лъщят
под очите му сини.
В коловоза тревата
мачка глината топла
и върти колелата
бяла сянка на облак.
Под върбовите вежди
брод в реката нахлува
и плътта му с надежда
влажни устни целуват.
Измореният ястреб
стъпки в него оставя…
път в крилото угасва
и в небе се стопява.
© Георги Динински All rights reserved.
-точно над Правец и Етрополе- Правешкия връх- над манастира..вече има ягоди а долу в реката въпреки "хлорните подвизи" на бракониерите има мряна...
))не тъгувай всичко е шега ...но пък е красиво 
...и дано циганите не са изцкубали мицела на всичките гъби наоколо..
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
