Стъпки във бездушната тъма,
кавал едвам доловим в далечината,
овчар загубил си следата -
пленникът на самотата.
И нещо, тъй просто ти тежи,
нещо толкова... проклето
... и коварно, може би, уж малко гадно,
но нормално.
Сив мрак, еднообразен,
после отново блудкава мъгла,
ретрограден, но нормален
или май нахален. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse