Череши през март

Светът е контуриран смутно –

и линиите са зигзаги, които бог

на своя Сингер късно нощем

с незрящи зеници сглобявал е.

А днес по залез се надбягват сенки

и тъжни атове между стени

преживят плявата на делника

и чуват плясъка на своя сир –

очите им склопяват призраци,

жребиците са плодни с минотаври.

Над крехката врата като тотем

изгрява  грива от апатия.

Затворът вече е модерен рубикон,

свободното поле – препятствие...

(...светът не е какъвто бил...и траките

ездачи под руините

поливат гривите със черно вино,

прескачат крепостта на Севт пегаси

и дебнат нощното поле да го надвият.

С разголени гърди жените им

сънуват амазонки конекрадци,

не са онези предани весталки те -

зеленооки вещерици по росаля!

Цедилките им висват празни,

а млякото на бисери ще капе,

щом яхнали коне и митове,

подпалили кръвта за бягство,

те  вятъра ще любят до припадък...)

Намина Тодор и запали свещи,

в параклиса полегна тишина

и тоя ден не бе велик, ни вещ,

макар че плакаха иконите елейни

и слънцето приклекна да посвети...

Трапезата бе свят олтар,

традицията – жертвено коление ...

а хлябът се разцепи одве

и виното изля пътеката на Яхве

посред морето до Синай.

Преминаха евреите на Израил,

преминахме деня господен слепи...!

А ти ми пишеш, че жадуваш за череши!

Видях ги – техният рубин като кръвта Му

беше – ламтяхме за кръвта черешова през март...

23.03.2013 Тодоровден