Череши през март
Череши през март
Светът е контуриран смутно –
и линиите са зигзаги, които бог
на своя Сингер късно нощем
с незрящи зеници сглобявал е.
А днес по залез се надбягват сенки
и тъжни атове между стени
преживят плявата на делника
и чуват плясъка на своя сир –
очите им склопяват призраци,
жребиците са плодни с минотаври.
Над крехката врата като тотем
изгрява грива от апатия.
Затворът вече е модерен рубикон,
свободното поле – препятствие...
(...светът не е какъвто бил...и траките
ездачи под руините
поливат гривите със черно вино,
прескачат крепостта на Севт пегаси
и дебнат нощното поле да го надвият.
С разголени гърди жените им
сънуват амазонки конекрадци,
не са онези предани весталки те -
зеленооки вещерици по росаля!
Цедилките им висват празни,
а млякото на бисери ще капе,
щом яхнали коне и митове,
подпалили кръвта за бягство,
те вятъра ще любят до припадък...)
Намина Тодор и запали свещи,
в параклиса полегна тишина
и тоя ден не бе велик, ни вещ,
макар че плакаха иконите елейни
и слънцето приклекна да посвети...
Трапезата бе свят олтар,
традицията – жертвено коление ...
а хлябът се разцепи одве
и виното изля пътеката на Яхве
посред морето до Синай.
Преминаха евреите на Израил,
преминахме деня господен слепи...!
А ти ми пишеш, че жадуваш за череши!
Видях ги – техният рубин като кръвта Му
беше – ламтяхме за кръвта черешова през март...
23.03.2013 Тодоровден
© Златина Георгиева All rights reserved.
