Изпрели ангелите ти косите,
звездици бляскат - това са ти очите.
В зениците ти лунен прах,
а дрешката ти сняг.
Ръцете бели са снежинки,
а устните ти черешов сироп.
Усмивката ти е въздишка,
гласът ти ромол на поток.
Страните ти пламтят -Живот,
а аз виновникът бездомен
ще диря в скута ти пак пристан и любов!
© Димитър Павлов Todos los derechos reservados