Роби (Роберт)
511 3486
3 jun 2017, 7:10  

Черешова Задушница* 

  Poesía
1388 1 11

    На светлата памет на майка ми.

 

Остана недовършен разговорът, мамо...

Години минаха  откакто си  Отвъд...

Пак търся силата на крехкото ти рамо!...

Съветът ми е нужен, както никой път!...

 

От твоя разказ  искам да почерпя сили

и да надникна пак във сухите очи.

И да оплача с теб край тръни и бодили

самотен  гроб на скъпи мъртъвци...

 

Война.  И болести. На вас смъртта е спътник.

След себе си тя сее ужас и тъга.

До вчера бил е жив, а днес е вече смъртник...

Косù „старицата”,  не се шегува тя!...

 

Не стигат ти сълзите да оплачеш всички,

а Бог отдавна вдигнал е ръце от вас.

До мъртва майка бебе маха със ръчички

и наближава неговият сетен  час...

 

„Испански" грип върлува... Кой ли разум може

докрай да разбере човешкото сърце -

шест трупа в „черната” самичка да положиш

за седмица със слабичките си  ръце?!?...

 

От где във теб такива сили, скъпа мамо,

момиче още си била, почти дете?!...

А за броени дни пораснала си само,

че всички чакали на твоите ръце...

 

Да, другите очаквали сега от тебе,

останала в семейството, наместо мъж...

Да вдъхваш вяра, също е кураж потребен...

А ако си пораснал бързо, изведнъж?...

 

Един тревясал гроб  в полето е останал,

подслон последен  дала е на тях пръстта -

за цял живот една кървяща жива рана...

В очите сви завинаги гнездо скръбта...

 

Въпроси  нерешени днеска  ме застигат...

И страх понякога събужда се във  мен.

Но отдалече  думите ти пак достигат:

„Не се предавай!...Вярвай в утрешния ден!”

 

Сълзите да преглъщам  учиш, мамо,

и как през трудностите да намирам брод.

Опора пак е слабичкото, крехко рамо,

а пример ми е твоят свят  живот!...

 

 

© Роберт Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Ирина!...
  • Изразено в рими,тъжното настроение се засилва...За всички близки се скърби,но особено за майката....боли!!Докосва всекиго това чувство,когато и да е...Чудесен стих,Роберт!!!
  • Благодаря, Веси!...
  • Поклон!
  • Благодаря, приятели, че отделихте от времето си, за да надникнете тук!...Приятна вечер!...
  • ! Поклон!
  • Възхитително! Браво!!
  • Прекрасно, вълнуващо, затрогващо посвещение... Поздравления, Роби!
  • Роби, едвам го прочетох, всичко ми беше размазано от сълзите! Толкова е вълнуващо и трогателно! Невероятно! С такава лекота влизаш в душѝте на хората и им предаваш емоцията, която излъчва стихът ти! Възхитително!
  • 💐
  • Бог прости на нашите мъртви.Но защо живите, не си простим?Казано:"Последните ще бъдат първи!"Задушница е.Светът за всички днес е зрим.Благодаря ти,Роби!Споделена мъка,мъка наполовина...
Propuestas
: ??:??