Черешова Задушница*
На светлата памет на майка ми.
Остана недовършен разговорът, мамо...
Години минаха откакто си Отвъд...
Пак търся силата на крехкото ти рамо!...
Съветът ми е нужен, както никой път!...
От твоя разказ искам да почерпя сили
и да надникна пак във сухите очи.
И да оплача с теб край тръни и бодили
самотен гроб на скъпи мъртъвци...
Война. И болести. На вас смъртта е спътник.
След себе си тя сее ужас и тъга.
До вчера бил е жив, а днес е вече смъртник...
Косù „старицата”, не се шегува тя!...
Не стигат ти сълзите да оплачеш всички,
а Бог отдавна вдигнал е ръце от вас.
До мъртва майка бебе маха със ръчички
и наближава неговият сетен час...
„Испански" грип върлува... Кой ли разум може
докрай да разбере човешкото сърце -
шест трупа в „черната” самичка да положиш
за седмица със слабичките си ръце?!?...
От где във теб такива сили, скъпа мамо,
момиче още си била, почти дете?!...
А за броени дни пораснала си само,
че всички чакали на твоите ръце...
Да, другите очаквали сега от тебе,
останала в семейството, наместо мъж...
Да вдъхваш вяра, също е кураж потребен...
А ако си пораснал бързо, изведнъж?...
Един тревясал гроб в полето е останал,
подслон последен дала е на тях пръстта -
за цял живот една кървяща жива рана...
В очите сви завинаги гнездо скръбта...
Въпроси нерешени днеска ме застигат...
И страх понякога събужда се във мен.
Но отдалече думите ти пак достигат:
„Не се предавай!...Вярвай в утрешния ден!”
Сълзите да преглъщам учиш, мамо,
и как през трудностите да намирам брод.
Опора пак е слабичкото, крехко рамо,
а пример ми е твоят свят живот!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
