Когато дойде черната година,
аз искам надалеко да замина,
да се укрия някъде от нея,
където най-безгрижно ще си пея.
Където всичко е тъй розово и синьо,
спокойно и щастливо – като в кино.
Но знам, че тя във миг ще ме открие,
и черните си нокти ще забие,
във моите дни – и без това тъй сиви,
като прогизнали от влага кални ниви.
Когато дойде черната година,
аз искам надалеко да замина,
да се укрия някъде от нея,
аз искам силно – само че, не смея.
И тъй текат си черните години,
едната дойде – другата отмине,
a дните ми се нижат мръсно сиви,
като прогизнали от влага кални ниви.
Автор: ПИ
© Пламен Иванов - ПИ Todos los derechos reservados