Гривна черна

на ръката

остави ми за спомен.

Нощ плачевна,

празна дата.

От десет дни съм болен.

С нежни пръсти

ми я сложи,

каза "Мирно стой"

и със устни

ми преложи

да съм само твой.

И към бърза

изневяра

смело се запъти.

И ме върза

до пожара

с думите нечути.

Нямах глас

дори да кажа,

помощ да повикам.

Изгарях аз,

но крих багажа

със любов натикан.

Чувствам страх

да се обадя.

Нямам смелостта.

Спасител бях,

а днес се давя.

Бахти лудостта.