2.05.2024 г., 15:59

Черна гривна

650 0 0

Гривна черна

на ръката

остави ми за спомен.

Нощ плачевна,

празна дата.

От десет дни съм болен.

 

С нежни пръсти

ми я сложи,

каза "Мирно стой"

и със устни

ми преложи

да съм само твой.

 

И към бърза

изневяра

смело се запъти.

И ме върза

до пожара

с думите нечути.

 

Нямах глас

дори да кажа,

помощ да повикам.

Изгарях аз,

но крих багажа

със любов натикан.

 

Чувствам страх

да се обадя.

Нямам смелостта.

Спасител бях,

а днес се давя.

Бахти лудостта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Krischo Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....