4 jul 2020, 7:52

Черна магия

946 3 21

Ако щеш. припиши ми хиляда вини.

триста  ризи от гърба ми свали,

с триста клетви за вярност ме прокълни,

зазидай  в тъмница от железни стени,

🐦

бягай на другия край на света,

пропадни ако щеш в дън земя:

с ключ за сърцето отключил врата,

както пъпка роза разпуква се утринта,

🌹 

тъй и ти ще се върнеш - спасение няма,

няма отърване и открито лечение,

вкусил веднъж от греха, до живот ще те дави,

въздига, убива, възражда - тя, любовта!

💕

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© П Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • valencia_isabella (Bella) - благодаря за коментара! Хареса ми сравнението!
  • Творбата е като вихър, който спира на билото на истината! Тя - любовта...Браво!
  • Бени - благодаря!🍀
    Кети - защото когато притежаваме силата ѝ, не я съзнаваме, страхувайки се, че чувствата ни правят слаби и уязвими, знам ли? Но знам, че си права! 🌼
  • Много силно, Пепи!...
  • Любовта е могъща сила, която оценяваме едва когато си отиде...

Черният любовен ад 🇧🇬

Разкъсано сърце - любовен ад -
той я обича, тя, безразлична...
Вратата райска скрила бе за него ад
и всеки негов кръг опита лично...
Букетите ги хвърляше из кофите ...
1.1K 2 13

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...