4.07.2020 г., 7:52

Черна магия

941 3 21

Ако щеш. припиши ми хиляда вини.

триста  ризи от гърба ми свали,

с триста клетви за вярност ме прокълни,

зазидай  в тъмница от железни стени,

🐦

бягай на другия край на света,

пропадни ако щеш в дън земя:

с ключ за сърцето отключил врата,

както пъпка роза разпуква се утринта,

🌹 

тъй и ти ще се върнеш - спасение няма,

няма отърване и открито лечение,

вкусил веднъж от греха, до живот ще те дави,

въздига, убива, възражда - тя, любовта!

💕

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • valencia_isabella (Bella) - благодаря за коментара! Хареса ми сравнението!
  • Творбата е като вихър, който спира на билото на истината! Тя - любовта...Браво!
  • Бени - благодаря!🍀
    Кети - защото когато притежаваме силата ѝ, не я съзнаваме, страхувайки се, че чувствата ни правят слаби и уязвими, знам ли? Но знам, че си права! 🌼
  • Много силно, Пепи!...
  • Любовта е могъща сила, която оценяваме едва когато си отиде...

Черният любовен ад

Разкъсано сърце - любовен ад -
той я обича, тя, безразлична...
Вратата райска скрила бе за него ад
и всеки негов кръг опита лично...
Букетите ги хвърляше из кофите ...
1.1K 2 13

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...