Черна молитва
ЧЕРНА МОЛИТВА
На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян
и плачът ми за пристан умира,
низ велика пустиня развян.
Димчо Дебелянов („Черна песен“)
Да стихнат шум и звук,
да няма лъч ни цвят,
ни север, нито юг,
ни там далеч, ни тук,
ни обич, нито яд,
ни райове, ни ад!
Да бъде всичко в мрак
и тихо да е вред,
да спре безцелен бяг
към все лъжовен бряг,
за миг в света проклет
да рухне всеки ред!
Да няма цел и път,
да стане пак потоп,
мечтите да умрат,
а аз в последен кът
да легна като в гроб –
свободен, но и роб!
Да бъда разрушен
и нищо да съм пак,
да няма нощ за мен,
ни меко грейнал ден,
ни свеж напролет злак,
ни рано паднал сняг!
Да чезна все безспир
в неведом океан,
недирещ в пуста шир
ни смисъл, нито мир,
ни някой светъл блян,
ни пристан обещан!
Да няма в мен стремеж
и спомен ни един,
ни жажда за летеж
над връх мъгливо свеж
под купол ведросин!...
Да бъде тъй! Амин!
© Раммадан Л.К. Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Смъртта е преди прераждането. Много интересно!
-
Благодаря много!
-
Браво! Прекрасно стихотворение.
-
Много ти благодаря, Роси, за високата оценка!
-
Впечатлена съм от таланта ти!
-
Благодаря Ви за коментарите! Честит и светъл празник на всички празнуващи!
Наистина стихотворението няма нищо общо с днешния празничен ден, чиста случайност е, че го пиша и публикувам точно днес.
И аз смятам, че в изкуството умереното подражателство не е проблем, дори по този начин показваш уважението и възхищението си към гениите от миналото.
Конкретно за това стихотворение - първо го написах и тогава се сетих за Дебелянов и неговата „Черна песен“, и всъщност така избрах заглавието и мотото. -
Не мисля, че са излишни. Не мисля също, че тази мрачна молитва има нещо общо с днешния празник. И на мен ми се случва понякога по време на празници да изпитвам гняв или отчаяние. А аз съм християнка и би трябвало да се радвам, когато всички се радват. Поздравления, Раммадан, за стихотворението, написано в духа на Димчо Дебеляновата поезия. Някои смятат подражанието за недостатък, но за мен то е талант. Означава, че поне си на нивото на този, на когото подражаваш. И не мисля, че авторът се припокрива с лирическия. Нека всеки има правото да празнува този празник, който чувства адекватен на вътрешната си нагласа в момента. А тя се мени непрекъснато. Абсолютният покой е непостижим. А колкото до въпроса - да бъдеш или не... ? 😃
-
Христос возкресе, Раммадан, коментарите са... излишни.
Хареса ми твоя стих...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
А и защо ли е нужно прераждане?!