ЧЕРНА МОЛИТВА
На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян
и плачът ми за пристан умира,
низ велика пустиня развян.
Димчо Дебелянов („Черна песен“)
Да стихнат шум и звук,
да няма лъч ни цвят,
ни север, нито юг,
ни там далеч, ни тук,
ни обич, нито яд,
ни райове, ни ад!
Да бъде всичко в мрак
и тихо да е вред,
да спре безцелен бяг
към все лъжовен бряг,
за миг в света проклет
да рухне всеки ред!
Да няма цел и път,
да стане пак потоп,
мечтите да умрат,
а аз в последен кът
да легна като в гроб –
свободен, но и роб!
Да бъда разрушен
и нищо да съм пак,
да няма нощ за мен,
ни меко грейнал ден,
ни свеж напролет злак,
ни рано паднал сняг!
Да чезна все безспир
в неведом океан,
недирещ в пуста шир
ни смисъл, нито мир,
ни някой светъл блян,
ни пристан обещан!
Да няма в мен стремеж
и спомен ни един,
ни жажда за летеж
над връх мъгливо свеж
под купол ведросин!...
Да бъде тъй! Амин!
© Раммадан Л.К. All rights reserved.
А и защо ли е нужно прераждане?!