14 sept 2022, 21:13

Черна нощ

  Poesía » Otra
470 0 0

Идва черната нощ,

готова да ме обгърне

отново с цялата си мощ,

да ме обладае със своя мрак,

и да ми разказва приказки

за самотата пак и пак.

 

В черните си одежди

тя отдавна ме облече,

и във вечна вярност ми се врече.

Преди я гоних и проклинах,

но разбрах, че приятелка ми е само тя

дори и през деня.

 

За някои черната нощ означава

да спят на открито под звездите,

но за мен е като да газя боса на тъмно

в тръните и бодлите.

 

Свикнах аз вече с нея,

запомних всичките й песни наизуст,

и всяка вечер с красив тъжен глас ги пея.

На моята черна нощ в това е чарът,

не от мен, а от друг,който е над мен

е хвърлен зарът...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...