Идва черната нощ,

готова да ме обгърне

отново с цялата си мощ,

да ме обладае със своя мрак,

и да ми разказва приказки

за самотата пак и пак.

В черните си одежди

тя отдавна ме облече,

и във вечна вярност ми се врече.

Преди я гоних и проклинах,

но разбрах, че приятелка ми е само тя

дори и през деня.

За някои черната нощ означава

да спят на открито под звездите,

но за мен е като да газя боса на тъмно

в тръните и бодлите.

Свикнах аз вече с нея,

запомних всичките й песни наизуст,

и всяка вечер с красив тъжен глас ги пея.

На моята черна нощ в това е чарът,

не от мен, а от друг,който е над мен

е хвърлен зарът...