Идва черната нощ,
готова да ме обгърне
отново с цялата си мощ,
да ме обладае със своя мрак,
и да ми разказва приказки
за самотата пак и пак.
В черните си одежди
тя отдавна ме облече,
и във вечна вярност ми се врече.
Преди я гоних и проклинах,
но разбрах, че приятелка ми е само тя
дори и през деня.
За някои черната нощ означава
да спят на открито под звездите,
но за мен е като да газя боса на тъмно
в тръните и бодлите.
Свикнах аз вече с нея,
запомних всичките й песни наизуст,
и всяка вечер с красив тъжен глас ги пея.
На моята черна нощ в това е чарът,
не от мен, а от друг,който е над мен
е хвърлен зарът...
© Венета Всички права запазени