28 feb 2008, 11:08

Черна роза

1.4K 0 3
В градина чудна пристъпих,
странни звуци дочух.
Огледах се бавно край мене,
черна роза открих.
В ръце си я вдигнах внимателно,
понесох я тихо към мене.
Открито признах любовта си,
докоснах сърцето студено.
Но болка усетих в ръката,
като река потече кръвта.
Чувствата мои признах аз пред тебе,
но в замяна нищо не получих.
Обърнах се, плахо пристъпих,
защо точно тази любов аз улучих.
И мрачни мисли ме обзеха в този час,
да си тръгна от живота поисках аз.
Но сърце не ми дава да те забравя,
на този жесток свят сама да те оставя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Д------ Д------- Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...