28 feb 2008, 11:08

Черна роза

1.4K 0 3
В градина чудна пристъпих,
странни звуци дочух.
Огледах се бавно край мене,
черна роза открих.
В ръце си я вдигнах внимателно,
понесох я тихо към мене.
Открито признах любовта си,
докоснах сърцето студено.
Но болка усетих в ръката,
като река потече кръвта.
Чувствата мои признах аз пред тебе,
но в замяна нищо не получих.
Обърнах се, плахо пристъпих,
защо точно тази любов аз улучих.
И мрачни мисли ме обзеха в този час,
да си тръгна от живота поисках аз.
Но сърце не ми дава да те забравя,
на този жесток свят сама да те оставя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Д------ Д------- Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...