28.02.2008 г., 11:08

Черна роза

1.4K 0 3
В градина чудна пристъпих,
странни звуци дочух.
Огледах се бавно край мене,
черна роза открих.
В ръце си я вдигнах внимателно,
понесох я тихо към мене.
Открито признах любовта си,
докоснах сърцето студено.
Но болка усетих в ръката,
като река потече кръвта.
Чувствата мои признах аз пред тебе,
но в замяна нищо не получих.
Обърнах се, плахо пристъпих,
защо точно тази любов аз улучих.
И мрачни мисли ме обзеха в този час,
да си тръгна от живота поисках аз.
Но сърце не ми дава да те забравя,
на този жесток свят сама да те оставя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Д------ Д------- Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...