28.02.2008 г., 11:08

Черна роза

1.4K 0 3
В градина чудна пристъпих,
странни звуци дочух.
Огледах се бавно край мене,
черна роза открих.
В ръце си я вдигнах внимателно,
понесох я тихо към мене.
Открито признах любовта си,
докоснах сърцето студено.
Но болка усетих в ръката,
като река потече кръвта.
Чувствата мои признах аз пред тебе,
но в замяна нищо не получих.
Обърнах се, плахо пристъпих,
защо точно тази любов аз улучих.
И мрачни мисли ме обзеха в този час,
да си тръгна от живота поисках аз.
Но сърце не ми дава да те забравя,
на този жесток свят сама да те оставя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Д------ Д------- Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...