28 февр. 2008 г., 11:08

Черна роза

1.4K 0 3
В градина чудна пристъпих,
странни звуци дочух.
Огледах се бавно край мене,
черна роза открих.
В ръце си я вдигнах внимателно,
понесох я тихо към мене.
Открито признах любовта си,
докоснах сърцето студено.
Но болка усетих в ръката,
като река потече кръвта.
Чувствата мои признах аз пред тебе,
но в замяна нищо не получих.
Обърнах се, плахо пристъпих,
защо точно тази любов аз улучих.
И мрачни мисли ме обзеха в този час,
да си тръгна от живота поисках аз.
Но сърце не ми дава да те забравя,
на този жесток свят сама да те оставя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Д------ Д------- Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...