Черна смърт

Умирайки -
отпуснато в ръцете ти,
умирайки -
наранявайки сърцето ти,
умирайки -
с отворени очи,
умирайки
ще роня кървави сълзи.
Искам подслон да намеря
в студената и влажна пръст!
Искам с нокти да изровя
мръсния, ръждясал кръст!
Искам да умра във черно,
да всея смут и суета,
над гроба ми да се сипят грациозно
черни рози със едри листа!
Искам да бъда самотна
във ден и във нощ,

във студ и във мрак,
и някак си чувствам охота,
щом виждам във всеки свой смъртен враг.
Искам да мога да обичам,
ала всъщност мразя всички!
Искам да мога мили думи да изричам,
но на всичко слагам кавички!
Искам черен да бъде денят,
както черна е душата
и дори и след смъртта
да бъде черна и съдбата.
Няма прошка за сърцето,
което само болка причинява!
Няма прошка за онова, дето
кара злото да си отмъщава.
Дявол управлява ада,
а за моя ад край няма
и нека Дяволът да ми помага,
за да докажа, че доброто е измама!
Черни мисли, черен спомен,
мечти черни, черен сън,
черни чувства, черен и огромен
е за всички светът вън!
Онзи свят извън предела
на красивата представа,
онзи... онзи след тунела,
който черна реалност става.
Умирайки, знам - ще оставя следи,
черни като моите мисли.
Умирайки, знам - някой за мен ще тъжи
и името ми черно след мен ще крещи!
Но няма да е днес,
днес няма да си тръгна,
ще направя малък жест
преди в кошмар да се превърна.
Ще науча този свят
на няколко урока,
а после ще потъна в мрак
и ще си тръгна без посока!
Истината обаче е едничка -
всеки трябва да я чуе,
на този свят е тя самичка
и засега само аз я зная!
Никой не заслужава
розова съдба,
нито пък да се заблуждава,
че съществува тя!
Дяволът ръководи съдбата
и всяко грешно решение!
Никой не ще ми пречисти душата
на моето собствено погребение.