ЧЕРНИТЕ
вятърни мелници -
страшните черни
вятърни мелници -
черни перки въртят,
движат ги техните
собствени
черни енергии.
Зимата пее
своята песен...
Забравени
от грОбове черни
пищят и зоват
ЕПОПЕЯ
Поетите
насълзени
за жезъла
плачат и пеят.
Черни ветрове
духат в заспали
бели черепи.
НАРОДЪТ
почернен мълчи -
най-черно е
робство от свои.
Някой на своето
черно бесило
останал без сила
все още виси.
Върхове светли мълчат,
високи чела от срам
в небето си скрили.
О, Дон Кихоте,
не помниш ли
колко си смешен...
Дори да е
чиста и бяла,
НАРОДЕ,
една лястовица
прави ли пролет?
Заспали съвести
в жълти лудници
за кокала биещи,
сънуват жълти фенери
на жълти улици
с жълти листа.
Бащите ни стари
в кофите ровят
за къшея хляб.
Новородени
в контейнерите за смет
посинели от студ
плачат мъртви и гладни
в найлонови пликове
и чакат възмездие
в черната нощ
беззвездна
от пияни бащи,
въртящи кючеци.
6 милиона трудещи,
черни и гладни
ваксаджийчета
чакат хляб и работа –
гладни кокошки
просо сънуващи...
Белите господа
с черните обувки
ПРИСТИГАТ,
но за всички не стигат
и хляба отново
не стига
не стига,
не стига ...
ЧЕРНА ЗИМА Е
И само
почернели листа
ВЯТЪРЪТ,
СТАРИЯТ -
не на промяната -
духа ли духа
05.12.2006г.
© Даша Todos los derechos reservados
Така е защото изборът за който говориш,изобщо не е избор в добрият смисъл на тази дума,а безсъзнателност отново,тъй като е нещо субективно-в един момент дадено нещо може да ти изглежда хубаво а в следващият,същото нещо-лошо..за един човек бялото-черно, за друг черното-бяло.Зависи от настроението на човека.
Разбира се не съм и за примирението,защото и то е от същият сорт- и то е избор-само външно изглежда като спокойствие,пасивност,но вътре движението на ума,изборът продължава-да останеш или да избягаш..и неудовлетвореността,раздвоеността,нещастието са си вътре..