Черната жилетка
Изплетоха я твоите ръце.
Те, бели като гълъби, подскачаха
по мекия ти скут.
С метални човки
кълвяха преждата и я заплитаха
в едно гнездо от топлота човешка.
Загубила отдавна свойта форма,
не е така красива, както беше.
Опадаха и копчетата, мамо,
поизбеля, но още я обличам.
Сега, когато теб те няма вече,
усещам в нея твоята милувка.
Усещам се от тебе приласкана.
Дори не знаеш колко ми е нужна
една безхитростна, добра прегръдка,
да стопли раменете уморени
и в нея да се разтопя от обич.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados
