jantreya (Валентина Шейтанова)
240 3900
1.04.2008 г., 19:11 ч.

Черната жилетка 

  Поезия
637 0 23
  

                                               Изплетоха я твоите ръце.

                                               Те, бели като гълъби, подскачаха

                                               по мекия ти скут.

                                                                       С метални човки

                                               кълвяха преждата и я заплитаха

                                               в едно гнездо от топлота човешка.

                                               Загубила отдавна свойта форма,

                                               не е така красива, както беше.

                                               Опадаха и копчетата, мамо,

                                               поизбеля, но още я обличам.

                                               Сега, когато теб те няма вече,

                                               усещам в нея твоята милувка.

                                               Усещам се от тебе приласкана.

                                               Дори не знаеш колко ми е нужна

                                               една безхитростна, добра прегръдка,

                                               да стопли раменете уморени

                                               и в нея да се разтопя от обич.

                                              

                                              

                                              

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??