grisha (Преси)
30 68
4 nov 2009, 20:35

Черната вещица 

  Poesía
762 0 3

 

Стърчи над земята -

забита на кръста,

с черни багри пропита,

а някога - може би- пъстра.

Стърчи и се моли

да има душа.

Вещица грозна

със сива осанка,

по лицето й спускат се

тънки снопи

покрити със сажди,

снопи бяла коса.

Тънки и криви пръсти

скръстила,

горещо се моли

и пее сама.

Пее за вечни покои,

за минало славно,

за слънце,

порои,

кръсти се и пее

сама.

Устните й сини,

тънки и

сухи,

нашепват истини стари

и молят

за нови закони.

Краката висят

и се мятат

подобно

есенни гнили листа,

боси,

пурпурно сини,

безкрайно дълги

и бленуват земя.

Нокти, прилични на

змийски езици,

дращят,

раздират,

пробиват плътта.

Очи като дупки

под свъсени вежди,

отправени

нагоре с молба.

Молитва

за светло спасение,

за шанс

и вратичка една,

ключ

към старото бъдеще,

портал,

а зад него стои

вечността.

Виж я,

стърчи и виси

над земята,

виси и безкръвна

избавление моли,

гледа ни

през черните дупки,

сочи ни

с кривите пръсти,

проклина

и пак се моли.

На кръст забита,

любовта ни

с урагани се бори,

жадува

и моли

да й дарим пак

душа.

© Преси Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво Преси мн ме накефи...супер е силно и си я представих тази женица..мн епитети има и е супер тъмно синьо и мистино кефи ме много..пиши ощее=)))
  • Браво!
    Стихът ти е наистина прекрасен!
  • Мисля, че това е най- доброто ти произведение! Прочетох го няколко пъти. . .Много силно!Целувки и прегръдки!
Propuestas
: ??:??