Черната вещица
Стърчи над земята -
забита на кръста,
с черни багри пропита,
а някога - може би- пъстра.
Стърчи и се моли
да има душа.
Вещица грозна
със сива осанка,
по лицето й спускат се
тънки снопи
покрити със сажди,
снопи бяла коса.
Тънки и криви пръсти
скръстила,
горещо се моли
и пее сама.
Пее за вечни покои,
за минало славно,
за слънце,
порои,
кръсти се и пее
сама.
Устните й сини,
тънки и
сухи,
нашепват истини стари
и молят
за нови закони.
Краката висят
и се мятат
подобно
есенни гнили листа,
боси,
пурпурно сини,
безкрайно дълги
и бленуват земя.
Нокти, прилични на
змийски езици,
дращят,
раздират,
пробиват плътта.
Очи като дупки
под свъсени вежди,
отправени
нагоре с молба.
Молитва
за светло спасение,
за шанс
и вратичка една,
ключ
към старото бъдеще,
портал,
а зад него стои
вечността.
Виж я,
стърчи и виси
над земята,
виси и безкръвна
избавление моли,
гледа ни
през черните дупки,
сочи ни
с кривите пръсти,
проклина
и пак се моли.
На кръст забита,
любовта ни
с урагани се бори,
жадува
и моли
да й дарим пак
душа.
© Преси All rights reserved.
