26 jun 2008, 7:33

Черни чувства

811 0 1
Така обречена ме караш да се чувствам,
сякаш идва краят на света.
Сякаш да те обичам е пагубно изкуство,
но аз владея го. По-важно от всичко е това.

Да те обичам носи отчаяние.
Всяка мисъл за теб раздира като с нож.
Сякаш смъртта праща всяко желание.
Сякаш отдадох се на непрогледна нощ.

Изгубих всичко, което съм имала,
от мен го скъсах, за да ти го дам
и днес вървя към дни отминали,
а само пропасти има за мене там.

Спасението иска да ме хване
и с бяг да ме отведе оттук,
където само чернотата ще остане.
Но аз вече нямам душа за друг.


10.06.2004 г.
гр. Сопот

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Сякаш да те обичам е пагубно изкуство,
    но аз владея го. По-важно от всичко е това." - поздрав!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....