Черни чувства
Така обречена ме караш да се чувствам,
сякаш идва краят на света.
Сякаш да те обичам е пагубно изкуство,
но аз владея го. По-важно от всичко е това.
Да те обичам носи отчаяние.
Всяка мисъл за теб раздира като с нож.
Сякаш смъртта праща всяко желание.
Сякаш отдадох се на непрогледна нощ.
Изгубих всичко, което съм имала,
от мен го скъсах, за да ти го дам
и днес вървя към дни отминали,
а само пропасти има за мене там.
Спасението иска да ме хване
и с бяг да ме отведе оттук,
където само чернотата ще остане.
Но аз вече нямам душа за друг.
10.06.2004 г.
гр. Сопот
сякаш идва краят на света.
Сякаш да те обичам е пагубно изкуство,
но аз владея го. По-важно от всичко е това.
Да те обичам носи отчаяние.
Всяка мисъл за теб раздира като с нож.
Сякаш смъртта праща всяко желание.
Сякаш отдадох се на непрогледна нощ.
Изгубих всичко, което съм имала,
от мен го скъсах, за да ти го дам
и днес вървя към дни отминали,
а само пропасти има за мене там.
Спасението иска да ме хване
и с бяг да ме отведе оттук,
където само чернотата ще остане.
Но аз вече нямам душа за друг.
10.06.2004 г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева All rights reserved.
