Черни чувства
сякаш идва краят на света.
Сякаш да те обичам е пагубно изкуство,
но аз владея го. По-важно от всичко е това.
Да те обичам носи отчаяние.
Всяка мисъл за теб раздира като с нож.
Сякаш смъртта праща всяко желание.
Сякаш отдадох се на непрогледна нощ.
Изгубих всичко, което съм имала,
от мен го скъсах, за да ти го дам
и днес вървя към дни отминали,
а само пропасти има за мене там.
Спасението иска да ме хване
и с бяг да ме отведе оттук,
където само чернотата ще остане.
Но аз вече нямам душа за друг.
10.06.2004 г.
гр. Сопот
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени