3 nov 2005, 21:25

Черни секунди 

  Poesía
890 0 2
Черна гора, вятърът стене.
Младо момче стои на колене.
Стои то на студената земя,
силният дъжд го облива от глава до крака.
Сключило пръсти, прошка то дири.
В главата му са се забили спомени сиви.
Ех, дни сиви, дни празни,
защо ти момче се занимава с глупости разни.
Помощта идва, облечена в бяло,
с божествено тяло, тя се приближава
до момчето, погалва го по лицето,
обгръща го с ръце и му казва:
-Аз съм най-близо до твоето сърце.

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря,благодаря!!
  • Ооо вълшебно...Наистина е добро!
Propuestas
: ??:??