3.11.2005 г., 21:25 ч.
Черни секунди
889
0
2
Черна гора, вятърът стене.
Младо момче стои на колене.
Стои то на студената земя,
силният дъжд го облива от глава до крака.
Сключило пръсти, прошка то дири.
В главата му са се забили спомени сиви.
Ех, дни сиви, дни празни,
защо ти момче се занимава с глупости разни.
Помощта идва, облечена в бяло,
с божествено тяло, тя се приближава
до момчето, погалва го по лицето,
обгръща го с ръце и му казва:
-Аз съм най-близо до твоето сърце.
Младо момче стои на колене.
Стои то на студената земя,
силният дъжд го облива от глава до крака.
Сключило пръсти, прошка то дири.
В главата му са се забили спомени сиви.
Ех, дни сиви, дни празни,
защо ти момче се занимава с глупости разни.
Помощта идва, облечена в бяло,
с божествено тяло, тя се приближава
до момчето, погалва го по лицето,
обгръща го с ръце и му казва:
-Аз съм най-близо до твоето сърце.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря,благодаря!!
-
Ооо вълшебно...Наистина е добро!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
