29 abr 2006, 11:52

Черни сенки-СПОМЕНИ

  Poesía
899 0 8
На вън е тъмно...
Блещукат хиляди звезди в небето,
обградили самотната луна...
Мечтите ми са тъй недостижими, като
звездната дъга,
а в сърцето се разнася
лунна самота.
По пътища познати аз
вървя във тъмнината,
черни сенки ме следят...
Де да бяха сенки! Това са спомени,
обсипани с брилянтна красота...
Примамват ме, а щом ги докосна -
потръпвам цяла, пропадам в бездна...
Бездната на миналото -
капан на любовта.
Сълзи се стичат,
но сенките на земята не повличат...
Вечно ще ме следват те,
ще ме примамват със брилянтен блясък,
ще ме убиват с отминалото щастие,
ще ме погребват в сбъднати мечти,
ще ме възкресяват със ЛЮБОВ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Усмивка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...