Apr 29, 2006, 11:52 AM

Черни сенки-СПОМЕНИ

  Poetry
901 0 8
На вън е тъмно...
Блещукат хиляди звезди в небето,
обградили самотната луна...
Мечтите ми са тъй недостижими, като
звездната дъга,
а в сърцето се разнася
лунна самота.
По пътища познати аз
вървя във тъмнината,
черни сенки ме следят...
Де да бяха сенки! Това са спомени,
обсипани с брилянтна красота...
Примамват ме, а щом ги докосна -
потръпвам цяла, пропадам в бездна...
Бездната на миналото -
капан на любовта.
Сълзи се стичат,
но сенките на земята не повличат...
Вечно ще ме следват те,
ще ме примамват със брилянтен блясък,
ще ме убиват с отминалото щастие,
ще ме погребват в сбъднати мечти,
ще ме възкресяват със ЛЮБОВ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Усмивка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...