29 апр. 2006 г., 11:52

Черни сенки-СПОМЕНИ

Поэзия

899 0 8

На вън е тъмно...
Блещукат хиляди звезди в небето,
обградили самотната луна...
Мечтите ми са тъй недостижими, като
звездната дъга,
а в сърцето се разнася
лунна самота.
По пътища познати аз
вървя във тъмнината,
черни сенки ме следят...
Де да бяха сенки! Това са спомени,
обсипани с брилянтна красота...
Примамват ме, а щом ги докосна -
потръпвам цяла, пропадам в бездна...
Бездната на миналото -
капан на любовта.
Сълзи се стичат,
но сенките на земята не повличат...
Вечно ще ме следват те,
ще ме примамват със брилянтен блясък,
ще ме убиват с отминалото щастие,
ще ме погребват в сбъднати мечти,
ще ме възкресяват със ЛЮБОВ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

{YcMuBkA} (Усмивка)

Благодаря,Майа!

2006-05-29T20:40:54+03:00
Ilyzia (Майа)

Гери,наистина е СТРАХОТНО!Много е истинско!Определено 6!!!!

2006-05-04T14:45:32+03:00
{YcMuBkA} (Усмивка)

Благодаря,Саше!Знам,но понякога боли от спомените...

2006-04-30T10:10:23+03:00
sladoledche (Александра Методиева)

Браво,Гери..Нали знаеш,че човек винаги се връща към спомените си..Харесва ми стиха ти

2006-04-30T00:36:14+03:00
{YcMuBkA} (Усмивка)

Благодаря,Дими!

2006-04-29T23:52:45+03:00