10 dic 2007, 9:39

Черният принц се завърна

  Poesía » Otra
1.6K 0 3
Черният принц се завърна

Черният принц на самотата се завърна.
Посрещнах го във мен, както всеки път.
С братска обич, горещо го прегърнах:
Добре дошъл, владетелю велик.

И огнен дъжд от небето се засипа.
Пропасти дълбоки никнеха навред.
Земята се разтресе, лавата излиза.
И тръгна към земята дяволската пещ.

Дим задушлив небето замъгли.
Слънцето горчиво скриваше се в сажди.
Черният камшик светлината скри.
Пристъпи лорда сам, в кожени одежди.

На жребец от огън той идваше гордо.
И с меч от мълнии, здраво скован.
Пристигна и изрече с гласа си злобно:
„Приветствам те отново в царството АД!”

И писъци женски навред се разнесоха.
А аз стоях пред него безмълвен и прям.
Цигара запалих, питието допивайки.
Усмихнах се подло: „Добре си дошъл!”

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рефицул Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хехе не знам защо,но като прочетох това стихотворение,имах чувството,че съм прочела цяла книга.
  • Вдъхновяващо добър стих. Имаш шест пъти по шест като оценка от мен.
  • много силно !!страхотен стих

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...