Черно

Poesía » Otra

988 0 1

Черни птици летяха в небето,

огън палеха с черни крила.

Беше кладата там на полето.

Беше пламнала всяка трева.

Задух, дим, плачът на гората,

пламък чер, не оставил следи.

Само пустош отвъд на реката.

Само мирис на сухи ели.

Черни сенки на птици осъдени

и черни крила, сякаш ветрило,

разкриват сред огъня дрехи овъглени

на момче, не стигнало своето хвърчило!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

locaaa_f (Биляна)

на един дъх го прочетох! страхотно стихотворение си написала, Вероника!

2008-12-24T17:23:37+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0