Черно

Poesía » Otra

983 0 1

Черни птици летяха в небето,

огън палеха с черни крила.

Беше кладата там на полето.

Беше пламнала всяка трева.

Задух, дим, плачът на гората,

пламък чер, не оставил следи.

Само пустош отвъд на реката.

Само мирис на сухи ели.

Черни сенки на птици осъдени

и черни крила, сякаш ветрило,

разкриват сред огъня дрехи овъглени

на момче, не стигнало своето хвърчило!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

locaaa_f (Биляна)

на един дъх го прочетох! страхотно стихотворение си написала, Вероника!

2008-12-24T17:23:37+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0