Черни птици летяха в небето,
огън палеха с черни крила.
Беше кладата там на полето.
Беше пламнала всяка трева.
Задух, дим, плачът на гората,
пламък чер, не оставил следи.
Само пустош отвъд на реката.
Само мирис на сухи ели.
Черни сенки на птици осъдени
и черни крила, сякаш ветрило,
разкриват сред огъня дрехи овъглени
на момче, не стигнало своето хвърчило!