Черни птици летяха в небето,
огън палеха с черни крила.
Беше кладата там на полето.
Беше пламнала всяка трева.
Задух, дим, плачът на гората,
пламък чер, не оставил следи.
Само пустош отвъд на реката.
Само мирис на сухи ели.
Черни сенки на птици осъдени
и черни крила, сякаш ветрило,
разкриват сред огъня дрехи овъглени
на момче, не стигнало своето хвърчило!
© Вероника Камбурова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
