29 нояб. 2008 г., 10:10

Черно

987 0 1

Черни птици летяха в небето,

огън палеха с черни крила.

Беше кладата там на полето.

Беше пламнала всяка трева.

 

Задух, дим, плачът на гората,

пламък чер, не оставил следи.

Само пустош отвъд на реката.

Само мирис на сухи ели.

 

Черни сенки на птици осъдени

и черни крила, сякаш ветрило,

разкриват сред огъня дрехи овъглени

на момче, не стигнало своето хвърчило!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вероника Камбурова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • на един дъх го прочетох! страхотно стихотворение си написала, Вероника!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...