29 нояб. 2008 г., 10:10

Черно

986 0 1

Черни птици летяха в небето,

огън палеха с черни крила.

Беше кладата там на полето.

Беше пламнала всяка трева.

 

Задух, дим, плачът на гората,

пламък чер, не оставил следи.

Само пустош отвъд на реката.

Само мирис на сухи ели.

 

Черни сенки на птици осъдени

и черни крила, сякаш ветрило,

разкриват сред огъня дрехи овъглени

на момче, не стигнало своето хвърчило!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вероника Камбурова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • на един дъх го прочетох! страхотно стихотворение си написала, Вероника!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...