Черно було
Пред теб съм, но закрита в було,
гледам те, но светът се смее грубо.
Грозно, мръсно и невзрачно,
черна дупка зее мрачно.
Поглъща ярките звезди,
същите, които грееха в моите очи.
Поглъща усмихнатите устни,
прави сърцето и душата ми по-пусти.
Думи хиляди напират от моите гърди,
но погледът ти страховете ми затвърди -
ти замина тъй далече,
на крачка от мен, не ме виждаш вече.
Борех се, плачех, виках и крещях,
пробвах и да прикрия болката със смях.
Мислех, че имам още капка гордост,
но всичко ти потъпка и ме бутна в тази пропаст.
С разкървавени длани, нокти и кости счупени,
изкачих пропастта, изминах мостове срутени,
Застанах пред теб гордо, като че пред дуло,
без да знам, че ще видиш само черно грозно було.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йоанна Todos los derechos reservados
