Черно було
Пред теб съм, но закрита в було,
гледам те, но светът се смее грубо.
Грозно, мръсно и невзрачно,
черна дупка зее мрачно.
Поглъща ярките звезди,
същите, които грееха в моите очи.
Поглъща усмихнатите устни,
прави сърцето и душата ми по-пусти.
Думи хиляди напират от моите гърди,
но погледът ти страховете ми затвърди -
ти замина тъй далече,
на крачка от мен, не ме виждаш вече.
Борех се, плачех, виках и крещях,
пробвах и да прикрия болката със смях.
Мислех, че имам още капка гордост,
но всичко ти потъпка и ме бутна в тази пропаст.
С разкървавени длани, нокти и кости счупени,
изкачих пропастта, изминах мостове срутени,
Застанах пред теб гордо, като че пред дуло,
без да знам, че ще видиш само черно грозно було.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Всички права запазени
